„Виж брат си колко добре се справя!“, „На твоите години вече можех да чета“, „Защо не си послушен като другите деца?“ – фрази, които много родители използват с надеждата да мотивират детето си. Понякога ги казваме от умора, друг път – защото вярваме, че сравнението ще го накара да се постарае повече.

Но вместо да насърчат детето, подобни думи могат да го накарат да се почувства недостатъчно добро. Когато често чува, че някой друг се справя по-добре, то може да започне да измерва собствената си стойност през чуждите успехи и да се страхува да не разочарова родителите си.

Как сравненията влияят на детското самочувствие и как да насърчаваме малчуганите, без да ги поставяме в съревнование с другите?

Защо сравняваме децата си?

Сравняването невинаги е съзнателен избор. Понякога родителите се тревожат дали детето им се развива според очакванията за възрастта, дали ще се справи в училище или дали ще успее да изгради добри навици.

Когато видим друго дете, което вече чете, облича се само или по-лесно се справя с определена задача, е естествено да се запитаме дали и нашето дете не трябва да може същото.

Понякога сравнението идва и от собственото ни възпитание. Ако като деца сме чували „Виж другите колко са добри“, може несъзнателно да повтаряме същия модел с децата си.

Важно е обаче да помним, че децата имат различни темпераменти, интереси, силни страни и темпове на развитие. Това, че едно дете усвоява определено умение по-рано, не означава автоматично, че друго изостава или се справя по-зле във всичко останало.

Как сравненията влияят на детското самочувствие?

1. Детето започва да вярва, че не е достатъчно добро

Когато често чува, че друго дете е по-умно, по-послушно или по-самостоятелно, малчуганът може да възприеме тези думи като оценка за самия себе си.

Вместо да си каже „Все още не мога да го направя“, той може да започне да мисли „Не съм достатъчно добър“.

Това е особено важно в ранното детство, когато представата за собствените способности и качества все още се изгражда. Родителските думи имат значение, защото децата често използват реакциите на възрастните, за да разберат как да оценяват себе си.

2. Появява се страх от грешки

Ако детето постоянно трябва да отговаря на определен стандарт, то може да започне да избягва дейности, в които не е сигурно, че ще успее.

Например малчуган, който чува, че съученикът му рисува по-добре, може да започне да отказва да рисува пред другите. Дете, което постоянно е сравнявано с по-успешен спортист, може да загуби желание да участва в игри, в които не печели.

Вместо да възприема грешките като част от ученето, то може да започне да ги приема като доказателство, че не се справя достатъчно добре.

3. Мотивацията се превръща в желание да не разочарова мама и татко

Когато родителят казва „Виж колко добре се справя другото дете“, той вероятно иска да насърчи усилията. Но детето може да чуе нещо различно: „Ще бъда доволен от теб, когато станеш като него“.

Така желанието да научи нещо ново или да преодолее собствено предизвикателство може да отстъпи място на страха от неодобрение.

Вместо да се старае, защото изпитва любопитство и удовлетворение от напредъка си, детето може да започне да се стреми най-вече към похвала и одобрение.

4. Сравненията могат да създадат напрежение между братя и сестри

„Защо не си подреден като сестра си?“ или „Брат ти никога не прави такива проблеми“ – подобни реплики могат да превърнат обичайните различия между децата в повод за съревнование.

Вместо да се подкрепят, братята и сестрите могат да започнат да се възприемат като конкуренти за вниманието и одобрението на родителите.

Това не означава, че всяко сравнение непременно ще навреди на отношенията им. Значение имат честотата, начинът, по който се изразяваме, и общата атмосфера в семейството. Но когато едното дете постоянно е представяно като пример за другото, е възможно да се натрупат обида и ревност.

5. Детето губи увереност в собствените си способности

Всяко дете има неща, с които се справя лесно, и други, за които му е необходимо повече време. Ако вниманието на възрастните е насочено основно към това как се представя спрямо връстниците си, собствените му успехи могат да останат незабелязани.

Дете, което вчера не е успявало да закопчае копчетата си, но днес прави първите опити само, заслужава насърчение. Ако обаче постоянно чува, че друго дете вече се облича без помощ, неговият напредък може да му се струва незначителен.

Така то може да започне да подценява собствените си усилия и да се съмнява в способностите си дори когато реално напредва.

Как да мотивираме детето, без да го сравняваме с другите?

Добрата новина е, че не е необходимо да премахнем всяка забележка или изискване, за да подкрепяме самочувствието на детето. Можем да поставяме граници, да насърчаваме развитието и да очакваме усилия, без да го караме да се чувства по-малко способно от другите.

1. Сравнявайте детето със собственото му предишно постижение.

Вместо „Виж колко бързо чете Мария“, можете да кажете: „Миналия месец ти беше трудно да прочетеш това изречение, а сега се справяш много по-добре“.

Така насочвате вниманието към напредъка, а не към съревнованието.

2. Хвалете усилията, а не само резултата

Вместо да казвате единствено „Браво, ти си най-добрият“, отбележете какво конкретно е направило детето: „Видях колко пъти опита, преди да успееш“ или „Беше ти трудно, но не се отказа“.

Това му помага да разбере, че усилията и ученето имат стойност, дори когато резултатът не е съвършен.

3. Приемайте различията между децата

Едно дете може да е по-общително, друго – по-наблюдателно. Едно може да обича спорта, а друго да предпочита книгите и конструкторите.

Не е необходимо всички деца да бъдат добри в едни и същи неща. По-важно е да им помогнем да развиват способностите си и да откриват дейности, които им носят радост.

4. Поставяйте реалистични очаквания

Преди да се ядосаме, че детето не може нещо, е добре да се запитаме дали очакването ни е подходящо за възрастта и индивидуалните му възможности.

Самостоятелността, концентрацията и умението да управлява емоциите си се развиват постепенно. Детето може да има нужда от напомняне, помощ и повече време, без това да означава, че не се старае.

5. Позволявайте му да греши

Когато детето не успее, вместо веднага да посочим кой друг се справя по-добре, можем да попитаме: „Кое ти беше най-трудно?“ или „Какво можем да опитаме следващия път?“.

Така показваме, че грешката не е провал, а възможност да научим нещо.

Какво да кажем вместо „На твоите години вече…“?

Понякога най-трудната част е да намерим правилните думи в момент на раздразнение. Ето няколко примера за фрази, с които можем да изразим очакванията си, без да сравняваме детето с другите.

Вместо „Виж как другите деца си подреждат играчките“ – „Нека заедно приберем играчките, а после опитай да го направиш сам“.

Вместо „Защо не можеш да рисуваш като брат си?“ – „Искаш ли да опитаме заедно? Можеш да рисуваш по свой начин“.

Вместо „Всички други деца вече могат да се обличат сами“ – „Знам, че се учиш. Коя част от обличането можеш да направиш сам днес?“.

Вместо „Мария винаги слуша госпожата, а ти не“ – „Нека поговорим какво ти е трудно да правиш в групата и как можем да ти помогнем“.

Вместо „Трябва да си най-добрият“ – „Важно е да се стараеш и да опитваш, дори когато нещо ти е трудно“.

Това не означава да хвалим детето непрекъснато или да избягваме разговорите за поведението му. Ако то нарушава правило, можем ясно да обясним какво не е приемливо и какво очакваме от него. Разликата е, че обсъждаме конкретното действие, а не сравняваме стойността му с тази на друго дете.

А ако вече сме сравнявали детето си?

Никой родител не реагира идеално във всяка ситуация. Понякога умората, напрежението или тревогата за развитието на детето ни карат да кажем нещо, за което по-късно съжаляваме.

Ако сте използвали подобни сравнения, можете да поговорите с детето и да му обясните, че не е било правилно да го сравнявате с друго дете.

Например: „Когато ти казах, че трябва да си като брат си, не избрах правилните думи. Всеки от вас има различни способности и аз искам да ти помогна да се научиш, а не да бъдеш като някой друг“.

Подобен разговор не премахва автоматично ефекта от повтарящите се сравнения, но показва на детето, че възрастните също могат да грешат и да поправят поведението си.

Всяко дете има собствен път

Родителите естествено искат децата им да се справят добре, да бъдат уверени и да имат възможности за развитие. Но подкрепата не означава да ги подтикваме постоянно да догонват връстниците си.

Когато забелязваме усилията им, приемаме индивидуалните им особености и им даваме възможност да се учат със собствено темпо, помагаме за изграждането на по-здравословно отношение към успехите и трудностите.

Детето не е необходимо да бъде най-доброто в групата, за да се чувства обичано и ценено. То има нужда да знае, че може да разчита на родителите си и когато успява, и когато греши, и когато все още се учи.